КК ПАМПОРОВО е най-слънчевият и един от най-големите български планински курорти. Мекият климат, прекрасната природа, голямото количество слънчеви дни и висока степен на безопасност го правят перфектно място за почивка на планина през всеки сезон. КК Пампорово е и един от утвърдените ски курорти на България. Той предлага 29 км обща дължина на писти за алпийски дисциплини, 30 км писти за ски бягане, девет влека и шест ски-лифта.

ВРЪХ СНЕЖАНКА
Планинският курорт Пампорово е разположен в подножието на връх Снежанка, във вътрешността на Родопите. Връх Снежанка е висок 1926м. и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На него е направена телевизонна кула, в която има кафе-панорама, намираща се на 2019м надморска височина.

СЕЛО СТОЙКИТЕ
Село Стойките се намира в община Смолян, Област Смолян, разположено на 7 км. от КК Пампорово и на 15 км. от гр. Смолян. Средната надморска височина е 1400 метра. Селото е споменато за първи път в писмен документ през 1706 година от французина Пол Лукас.

СЕЛО ШИРОКА ЛЪКА
Село Широка Лъка се намира ма 24 км. от гр.Смолян, на 22 км. от гр.Девин и на 11 км. от КК Пампорово. Разположено е на двата бряга на река Широколъшка в подножието на североизточните склонове на Западните Родопи и югозападните склонове на Чернатица на 1060 м надморска височина.

СЕЛО ГЕЛА
Село Гела се намира в Южна България, община Смолян. Разположено е в сърцето на Родопите, само на 6 км. от Широка Лъка. Легенда разказва, че това е родното място на Орфей, счита се, че той е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволско гърло. Всяко лято в село Гела се провежда Националното надсвирване с гайди.

АГУШЕВИ КОНАЦИ С. МОГИЛИЦА
В родопското село Могилица се намира най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров – Агушевите конаци.
Комплексът от сгради е построен от трима майстори в продължение на 20 години – от 1820 до 1840 г., за богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.
Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение с РМС № 388 от 30.12.1964 г.
Комплексът от сгради днес е частна собственост.

АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ ШИРОКА ЛЪКА
Село Широка лъка се намира в Родопите, на 23 км северозападно от Смолян и на 16 км от Пампорово. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка” – извивка, кривина, лъкатушене.
Широка лъка е основано като селище през XVII в., а днес е една от най-посещаваните туристически дестинации. Селото е запазило своята възрожденска архитектура, музикална култура, красива природа и богата история.
Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Местните майстори строители били прочути в цялата страна. Старите къщи са в типичния за Родопите архитектурен стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къща.
Селото е прочуто и със съхранения си фолклор. Тук са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. През 1972 г. в селото е създадено Национално училище за фолклорни изкуства.
Всяка първа неделя от месец март в Широка лъка се провежда ежегоден Кукерски фестивал, наречен „Песпонеделник“. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из улиците, за да изгонят всяко зло от къщите и от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. В този ден се пеят много родопски песни, а хората празнуват. Освен местните кукери на фестивала гостуват и много кукерски състави от страната и чужбина.
Едно от емблематичните места за посещения са Етнографският музей „Згуровски конак”, подреден като богата родопска къща от края на XIX век, и църквата „Успение Богородично“, построена през 1834 г. за 38 денонощия от цялото население на Широка лъка.
Други интересни забележителности, които могат да бъдат разгледани тук, са родната къща на Екзарх Стефан І (висш български православен духовник), паметникът на Екзарх Стефан І в центъра на селото, паметникът на Капитан Петко войвода (български революционер, борил се срещу османската власт) и къщата, която е била негов щаб. Широка лъка е идеално място за селски и екологичен туризъм. Природата, архитектурата, чистият въздух, вековните борове привличат много туристи. В селото има уютни хотелчета и частни квартири, където може да се отседне.
В района на Широка лъка могат да се видят още природните скални феномени – „Момата” и „Главата”, както и параклисите „Св. Теодор Стратилат”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Атанас”.
В центъра на селото се намира читалище „Екзарх Стефан”. В сградата му се намира и информационният център, където всеки гост на селото може да получи информация за забележителностите, за хотелите и къщите за гости, както и да си закупи сувенири от Широка лъка.

АСЕНОВА КРЕПОСТ ГРАД АСЕНОВГРАД
Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян.
Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.
Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ век.
Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море, и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт.
Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища.
През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен.
През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 година да бъде именуван на Асеновград.
Това, че крепостта е била във владение на траки, римляни, византийци, кръстоносци, българи и османци, както и намерените от всички периоди на обитаване археологически находки, съхранени в Историческия музей – Асеновград, правят средновековната Асенова крепост едно от най-предпочитаните места за посещение в района на Асеновград.
Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура .
Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ век. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир.
Асеновата крепост дава ясна представа за средновековните укрепителни съоръжения и създава усещането на всеки турист, посетил я поне за малко, че се пренася в отдавна отминали времена. Достъпът до църквата и феодалния замък се осъществява през тясна пътека, от лявата страна на която са запазени стени с дебелина до три метра и височина от 2-4 метра.
Крепостта разполага с паркинг. Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора.

БАЧКОВСКИ МАНАСТИР УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.
Към края на ХІІ и началото на ХІІІ век е изградена зимната църква на манастира „Свети Архангели”, така че да се свързва с чардаците от втория етаж на западното крило, където са били монашеските килии. Смята се, че след падането на България под oсманско владичество (края на XIV век) в Бачковския манастир е бил заточен последният български патриарх – Eвтимий.
Изграждането на нови манастирски сгради започва в края на ХVІ в., най-вероятно тогава е изградено и източното крило с укрепената главна порта. През 1601 г. е преизградено южното крило, където се намира магерницата и просторна трапезария с мраморна маса. Върху нея посетителите могат да видят годината на строителството. На северната стена на трапезарията през 1864 г. е изографисана сцената „Изнасянето на чудотворната икона”. През 1604 г. е построена съборната черква „Успение Богородично”, която е трикорабна, едноапсидна, с притвор и купол.
През 1833 г. стопанският двор бил разширен и застроен с нови сгради. В периода 1834 – 1837 г. е построена третата църква, посветена на св. Никола. Захарий Зограф, известният български иконописец (1810 – 1853 г.) я изписва в периода 1838 – 1840 г., а през 1841 г. той украсява и преддверието на църквата „Св. Архангели”.
В съборната църква е запазена иконата на „Св. Богородица” със сребърен обков от 1311 г., която е смятана за чудотворна. В манастира могат да бъдат видени икони, сребърни обкови за евангелия и други художествени творби, датиращи от ХVІ – ХІХ в. От ХVІІ в. са останали дърворезбованата структура на позлатения иконостас и царските двери в главната църква. В съборната църква са погребани българският екзарх Стефан І (1878 – 1957) и българският патриарх Кирил (1901 – 1971). Към манастира има музей, в който се съхраняват някои от най-старите предмети, свързани с историята му.
Любимо място за поклонници и посетители е дворът на Бачковския манастир, където има интересни дървета, като райска ябълка или китайски бор. Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване. Храмовият му празник е на 15 август. Посетителите могат да закупят информационни материали, книги, сувенири, икони. Пътят от паркинга до манастира е осеян с малки магазинчета и щандове, на които се продават керамични, дървени изделия и други сувенири.

БУЙНОВСКО ЖДРЕЛО
Буйновското ждрело е най-дългото ждрело в България. Намира се между селата Ягодина и Тешел. То е образувано от рушащото действие на Буйновската река, която с течение на времето е издълбала мраморните пластове и е създала един внушителен по размери природен феномен. Скалите, обграждащи Буйновската река, са на места високи няколкостотин метра, а в най-тясната си част са наречени „Вълчи скок” – местните хора разказват, че зимно време оттам прескачат вълците, за да нападат кошарите. Това е само легенда, но отлично се вижда, че на места ждрелото е толкова тясно, че отвесните брегове почти се допират.
Цялата местност е с много добре развит карст – само в землището на село Ягодина има 36 пещери, най-известна от които е благоустроената Ягодинска пещера. Тя е най-дългата пещера в Родопите – 8501 м, от които около километър и половина са достъпни за туристи. Близо до Ягодинската пещера се намира красивата Санчова дупка. В нея могат да се видят много интересни синтрови езера, пълни с пещерни бисери. Тази пещера обаче е достъпна само с екипировка и водач.
Освен пещери, в мраморните скали водата е издълбала и други интересни форми. Близо до Ягодинската пещера се намира естествен скален мост. В близост до него се намира и красив водопад – Пръскалото.
Буйновското ждрело е достъпно както пеша, така и по асфалтов път, който минава до реката – в самата основа на скалите. Пътят е еднолентов, с насрещно движение – не се препоръчва за тежкотоварни автомобили и нетърпеливи шофьори.
Красотата на Буйновското ждрело вече е достъпна и от „птичи поглед”, благодарение на остроумната и креативна идея на местното туристическо дружесто. Съоръжението „Орлово око” е метална площадка, разположена на стръмния склон на високия 1563 м връх Свети Илия, от която се разкрива красива гледка към цялата околност. При добро време могат да се видят целите Родопи, върховете на други български планини и дори част от Гърция.
В района са изградени и няколко туристически пътеки. Буйновското ждрело е обявено за природна забележителност през 1971 г. и е част от 100-те национални туристически обекта. Тук се срещат много интересни редки и защитени видове като родопския силивряк (Haberlea rhodopensis). То е известно с изумителната си способност да преживява периоди на суша и да се възстановява само с няколко капки вода, дори след години.
Успоредно на Буйновското се намира не по-малко известното и красиво Триградско ждрело. То е разположено само на няколко километра от своя по-голям събрат и заедно образуват местност, пълна с пещери, легенди, скални феномени, красива природа и гостоприемни селски къщи.

ЗЛАТОГРАД
Златоград е малък град в Родопите, разположен само на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян.
В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения.
Обиколката на комплекса започва от музея, за да може посетителят да се запознае с историята на региона, преди да продължи. Музеят има археологическа сбирка, експозиция, която разказва за поминъка на местното население в миналото, колекции от носии, накити и обреден инвентар.
Обиколката продължава с посещение на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е действаща и пред очите на посетителите опитните майстори творят изделия, които могат да се закупят.
Терзийската (шивашка) работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Тук могат да се закупят оригинални носии от всички краища на страната.
В гайтанджийската работилница могат да се видят машините за плетене на гайтани. Гайтаните са шнурове от вълна, които служат за украса на дрехите.
В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята – седларство (изработване на ездитни и товарни седла), хамутчийство (изработване на ремъчните принадлежности за впрягане) и тапицерство (обшиване на седлата с подплънки).
В ножарската работилница може да се добие представа как се правят хладни оръжия, а в златарския дюкян може да се види колекция от руди и кристали от региона на Златоград, както и да се наблюдава работата на майстора ювелир.
Медникарската работилница запознава с производството на съдове от мед, а в резбарската може да се види как се украсяват изделия от дърво. Грънчарската работилница привлича с пъстрите и разнообразни съдове от глина. Последната работилница е тази на тъкача – тук се предоставя възможност да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество.
Една от атракциите на комплекса са трите водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица. Те се помещават в сграда, известна като Вунцовата воденица. Валявицата се използва за пране, тепавицата е съоръжение за обработка на вълнени тъкани, а воденицата – за мелене на брашно.
В етнографския комплекс се отбелязват по традиционен начин редица български празници и обичаи – Трифон Зарезан (средата на февруари), Баба Марта (началото на март), Тодоровден (първата събота на великденските пости), Еньовден (24 юни), Коледари (24 декември) и др. Празникът на Златоград се чества на 21 ноември.
След обиколката из комплекса може да се отдадете на почивка в някой от ресторантите или да пиете чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал. В Златоград има много хотели, тъй като градът е популярна туристическа дестинация. Настаняване е възможно и в самия етнографски комплекс – в стара възрожденска къща с автентична атмосфера.

КРЪСТОВА ГОРА
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.
Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
В началото на комплекса от параклиси е разположена църквата „Покров на Пресвета Богородица”, която е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола.
През 1936 г. Цар Борис ІІІ дарил голям 99-килограмов метален кръст. Сега там стои негово копие, което може да се види на най-високото място в края на алеята. Хората вярват, че кръстът има чудодейна сила и лекува неизлечимо болните. В близост до района с параклисите има извор, който според преданието също има лековита сила.
Най-много поклонници посещават Кръстова гора в навечерието на Кръстовден (14 септември). На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите.
Природата около християнския комплекс е много красива и районът привлича природолюбители и хора, търсещи спокойно място за почивка и отмора.
В християнския комплекс има църковен магазин, където се продават свещи, икони и книги с историята на Кръстова гора. Монасите ще отговорят на всичките ви въпроси. Комплексът предлага нощувки.

ПЕЩЕРА ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО
Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Това, което привлича и омагьосва хората, е възможността да се докоснат до истинска стихия, до частица от тайнствения и страшен подземен свят. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.
Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.
Пещерата е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала. Тя е огромна – втората по големина пещерна зала в България. На около 400 м от входа водите на реката се губят в сифон. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера.
Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата. Правени са множество експерименти с дървесни трупи и различни други предмети, които потъват безследно в подземната река и още повече разпалват любопитството и въображението. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда нови загадки за мащабите на системата от подземни реки.
Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи. Целият маршрут е обезопасен с предпазни парапети. Атрактивни са трите релефа, изсечени в скалите на пещерата. Първият от тях представлява дяволска глава, разположена близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала. На път към изхода може да се види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица.
Подходящ период за посещение е късната пролет и лятото, когато входът на пещерата е обгърнат със свежа зеленина, а Родопа планина е най-гостоприемна. Местният пещерен клуб организира спускания с лодка в пещерата от началото на месец май до края на октомври. Клубът осигурява екипировка – лодки, спасителна жилетка и обезопасителни колани. Спускането става по трима души в лодка с инструктор.
Посещението в пещерата става само в присъствието на екскурзовод.

ПЕЩЕРА УХЛОВИЦА
Пещерата Ухловица е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира на 3 км североизточно от село Могилица, на около 30 км югозападно от Смолян и на 37 км от курорта Пампорово. Пещерата е разположена в местността Сините вирове в Родопите, недалеч от границата с Гърция.
Ухловица се намира на 1040 м надморска височина, а температурата в нея през цялата година е 10° – 11° С. Дължината й е 460 метра, като само 330 метра от тях са пригодени за посещения.
Пещерата е една от най-старите в региона. Открита е през 1967 г. Името й произлиза от думата „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата.
Със своите красиви образувания Ухловица често е сравнявана с подземен дворец. Окичена е с много красиви образувания, изваяни от водата и от въздушните течения – дендрити, оприличавани на корали и дървета, по-редките хеликтити, които приличат на малки каменни слънца, типичните за всяка пещера сталактити, сталагмити и каменни водопади.
Пещерата е на няколко етажа. В горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Тази галерия е най-красивата част на пещерата.
Пещерата завършва със 7 красиви езера, които рано напролет се пълнят с вода. Най-атрактивното образувание е големият каменен водопад, искрящ в бяло.
Ако сте с автомобил, може да го оставите на изградения за целта паркинг в подножието на възвишението, а после да поемете по алеята и да изкачите стръмния склон, за да стигнете до входа на пещерата. На паркинга има кафене и беседки за почивка. В пещерата се влиза само с екскурзовод.

Екскурзия до водната пещера „Голубовица”
09.00 – Отпътуване от хотел Орловец по маршрут Смолян – Смилян – Могилица. По маршрута посещение на пещера „Ухловица” с пешеходен преход до входа на пещерата, разглеждане на Агушевите конаци в село Могилица и посещение на мандрата в село Смилян. Връщане в Пампорово следобяд.
Водна пещера Голубовица
„Гарга дере” и Водна пещера – Изходният пункт за маршрута се намира на 6.3 км от с. Смилян, по шосето лъкатушещо в красивата долина на р. Арда. Маршрутът започва с преход по планинска пътека, по-голямата част от която минава по десния бряг на живописното Гарга дере, пресича го и само след 50 м. по левия скат се стига до входа на пещера „Голубовица” 2. Тя е водна пещера, с подземни езерца и поток. Под професионалното ръководство на водачите от клуб „Мурсалица“, след като бъдете екипирани със специално оборудване, сте готови за проникването в пещерата. На излизане от нея, желаещите могат да изпробват уменията си в скално катерене и спускане по 15-метровия скат, свързващ входовете на Голубовица 2 и 1.

Село Смилян – Селцето се намира в Родопите, на 15 км от град Смолян. Тук можете да се насладите на изключителната родопска кухня, както и на интересни гозби от фасул – характерен за региона едър Смилянски фасул. Селото е най-голямото в областта, с над 1600 жители. Според историците, Смилян е и едно от най-старите селища в Родопите, а старото му име било Смолен. Интересни забележителности са часовниковата кула, мандрата, водоемите за риболов, музеят на фасула.

Ферма за щрауси в местността Варадил край с. Чокманово – фермата за щрауси е създадена повече от 10 години и е първата ферма в Смолянска област. Във фермата се отглеждат мъжки и женски щрауси, продават се щраусови бебета и яйца, които се използват освен в кулинарията, така и за рисуване на икони върху тяхната черупка, превръщайки ги в атрактивни сувенири.
Подходящ сезон: юли-август
Продължителност на маршрута: 8 ½ часа
Натовареност: Лека
Маршрут в километри: 100 км
Възможни дни за провеждане: Всеки ден
Доплащане:

  • Пещера „Голубоица” 2 и алпийски тролей – 20.00 лв. възрастен (при минимум 4 човека)
  • Алпийски тролей – 5 лв възрастен (при минимум 4 човека)
  • Мандра „Родопа Милк” – няма входна такса
  • Музеят на боба в с. Смилян – няма входна такса
  • Сух пакет – варианти от 3.80 лв. до 4.90 лв.
  • Цена – 19,00 лв.

ПЛАНЕТАРУИМ СМОЛЯН
Най-големият Планетариум с астрономическа обсерватория в България се намира в планинския град Смолян. Той започва своята дейност през 1975 г. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града.
Планетариумът осъществява изследователска, образователна и популяризаторска дейност.
Изследователската дейност се изразява в ежедневни наблюдения на слънчевата активност и слънчевите петна, фотографиране и документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления.
Образователната дейност е свързана с работата с ученици и деца в предучилищна възраст. Организиран е Младежки астрономически клуб. Всяко лято за членовете му се провеждат наблюдателни лагер-школи.
За популяризиране на астрономическите знания в Звездната зала на Планетариума се представят програми-приказки за най-малките деца и много обзорни и тематични учебни сеанси за широката аудитория. Предлагат се и програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Многообразието от звездни спектакли се допълва от специални музикални и поетични програми.
В „Сърцето” на Планетариума се намира кръглата звездна зала с куполообразен таван и диаметър 12.5 м и 150 места. В центъра й е разположен основният проектор – планетариум за космически полети (RFP), който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Уредът позволява точното възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите, различни астрономически обекти и явления.
Куполът на обсерваторията към Планетариума е висок 3 м. Под него е монтиран телескоп – рефлектор. В планетариума има още няколко телескопа, с чиято помощ при ясно небе може да се наблюдава Слънцето и активните области от слънчевата фотосфера през деня, а всяка сряда вечер – Луната, планети, двойни звезди, звездни купове, мъглявини, галактики и др.
На астроплощадката са построени слънчев часовник и вертикален гномон, както и наблюдателна платформа, на която се монтират малки подвижни телескопи. Гномонът е прост древен астрономически уред – отвесен прът на хоризонтална площадка, по чиято сянка може да се измери положението (височината и посоката) на Слънцето в небето.
В централното фоайе е показана постоянна изложба от авторски картини. Организират се и временни тематични изложби.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГРАД СМОЛЯН
Регионалният исторически музей – Смолян, е създаден през 1935 г. от общественика Стою Неделчев Шишков (1865 г. – 1937 г.) – известен изследовател на фолклора, етнограф, автор на много статии за бита, традициите и културата на Родопския край. Днес музеят носи името на основателя си и е най-големият музей на територията на Средните Родопи.
Музеят се намира в центъра на града, а в експозициите и фондовете му се съхраняват около 150 000 предмета от историята, бита и културата на родопчани.
Постоянната експозиция на музея – „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни”, има няколко раздела и представя историята, бита, занаятите, архитектурата на района и др. Обиколката на музея започва с експозицията на родопски чанове (музикални инструменти, подобни на звънци, използвани при фолклорни танци) и халища (завивки, изтъкани от дълги вълнени влакна). В зала „Праистория” посетителите могат да видят предмети от археологически разкопки, проведени в някои от родопските пещери. Изложени са намерени в Ягодинската пещера глинени съдове, прешлени за вретена, глинени гърнета и др. Интересен факт е, че при проучвания в Ягодинската пещера е намерена керамика от епохата на неолита.
Едни от ценните експонати на музея са откритите в село Могилица калъпи за отливане на бронзови предмети, датиращи се от ХІV – ХІІІ в. пр. Хр. Друга колекция на музея разказва за присъствието на траките в Родопите. При проучванията на могилни некрополи и светилища са намерени много глинени съдове, накити, копия, стрели, мечове. При село Беден е намерен бронзов шлем от ІV – ІІІ в. пр. Хр. – част е от характерен тип бойно снаряжение. Интересен експонат е и бронзовата лампа от село Хвойна, чиято дръжка завършва с формата на глава на сърна. От периода на средновековието са изложени накити, открити в средновековни некрополи. Тези находки много приличат на накитите в некрополи край Плиска, Преслав и др.
В етнографската експозиция са изложени традиционни родопски носии от ХІХ и първата половина на ХХ в. Посетителите могат да видят всекидневен и празничен женски костюм, както и различни видове мъжки костюми, разпространени в Средните Родопи. В зала „Обреден интериор” са представени традициите, съпътстващи родопската сватба. Показани са мъжки накити, обредни хлябове, сватбени костюми и др.
В етнографската експозиция се намира и колекцията „Пастирска дърворезба”. Изложени са предмети от дърво, изработени от овчари, като най-интересни за посетителите са овчарските геги.
С разнообразни предмети са представени традиционните занаяти в Средните Родопи – ковачество, медникарство, тъкачество. Характерните елементи на родопската къща пък са показани с богат снимков материал.
На кукерските костюми и маски е отделено специално внимание. В зала „Традиции и съвременност” са представени традициите на Великден, Гергьовден, Баба Марта и др., изложени са и традиционни български музикални инструменти – гайда, тамбура, кавали и др. Музеят често е домакин на временни изложби и експозиции.
Тук можете да си закупите информационни материали и сувенири.

ГРАД СМОЛЯН
Град Смолян е разположен в Средните Родопи, Южна България. Намира се на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали. Градът заема по-голяма част от котловината на река Черна. Като град Смолян е създаден през 1960 г. при сливането на трите големи квартала Смолян, Райково и Устово. Населението на града е около 32 000 души.
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолян датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. Родопите се смятат за свещена тракийска планина, родно място на Орфей. За тази епоха (XI в. пр.н.е.) свидетелстват проучените светилища на вр. Ком (1570 м), могилни некрополи край с. Гела и уникален плосък некропол – с. Стойките.
През IV-V в. родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.).
След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 г. районът на Средните Родопи е предоставен на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби.
Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година.
Интерес за туристите в Смолян представлява Архитектурният комплекс Стари къщи в Чешитската махала. Тя е най-старата махала в квартал Райково с най-представителните къщи, построени след 1835 г . Широко разпространение имат двойните братски къщи. В основата си това са две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Братската Чешитева къща е строена в края на ХІХ в. от неизвестен майстор. Тя е типичен пример за симетрична братска къща. Собствениците – братя Георги и Тодор Чешитеви, са били заможни занаятчии. Мильон Чешитевата къща е пример за единична симетрична къща, принадлежала на богат търговец. Гьорджева къща е построена през 1873 г. за жилищни и стопански нужди на занаятчийското семейство. Първоначалният й собственик е Райчо Гьорджев, който се е занимавал с обработка на вълна. През 1984 г. къщата е предоставена на Историческия музей – Смолян, за експозиция, посветена на унгарския поет и преводач Ласло Наги. Около 1870 г. в Смолян е построена Чешитската чешма. Според местни предания водата й е лековита.
За туристите и гостите на града един от най-интересните обекти е Регионалният исторически музей „Стою Шишков”. Неговата постоянна експозиция „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни“ дава богата информация за историята на региона.
Най-големият Планетариум с астрономическа обсерватория в България се намира в град Смолян. Той започва своята дейност през 1975 г. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. Тук могат да бъдат наблюдавани сеанси в звездната зала, правят се наблюдения с телескопи, представят се програми-приказки за най-малките и т.н.
Най-големият източноправославен храм в Южна България също е в град Смолян. Църквата е осветена на 2 юли 2006 година. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от XVII век.
На левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка се намират Смолянските езера. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. Първото езеро е в края на Смолян, вляво от пътя за Пампорово и Пловдив – Керяновият гьол (известно още като Платеното). В района на езерата има удобни места за къмпингуване и риболов.
В околностите на Смолян е изградена екопътека „Невястата” с дължина около 750 метра, която води до скала Невястата (Соколица, Турлука) – един от символите на Смолян. Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян – Пампорово. Маршрутът започва вдясно от арката на входа за манастира „Св. Пантелеймон”. Минава се през живописни кътчета -странни изсечени скали, потънали в здравец, мъх и папрати.
В западния край на гр. Смолян, на изхода от кв. Средок, започва резерват „Сосковчето” и екопътека „Каньонът на водопадите”. Най-горната й точка е на около 1800 м надморска височина, а денивелацията й е около 700 м. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре, преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади, преливащи един в друг. Пътеката преминава по метални и живописни дървени мостчета, които прехвърлят Еленска река и се редуват с кътчета за отдих и места за пикници.

ТРИГРАДСКО ЖДРЕЛО
Триградското ждрело представлява величествен 7-километров пролом, който в течение на милиони години река Триградска е издълбала в мраморните скали северно от родопското село Триград. Ждрелото е обявено за защитена местност със Заповед No.4021 от 06.12.1963.
На места разстоянието между двата склона е 300 м, но в същинската част на ждрелото, която е дълга 2-3 км, те са само на 100 м един от друг. От западната страна височината на отвесните скали е 180 м, а от източната достигат до 300-350 м. Тези огромни размери го поставят на трето място по големина в България. До реката, на места изсечен в скалите, минава пътят за Триград – характерният планински еднолентов път с насрещно движение. Преминаването по него изисква много внимание и толерантност, защото две коли не могат да се движат едновременно, а се изчакват по многобройните завои. Криволичещото покрай реката шосе и надвисналите от две страни високи скали създават впечатлението, че Триград е едно отдалечено и недостъпно място, а скалите са като крепостни стени, които пазят тайните на планината. Гледката на огромните отвесни склонове, които в горната си част са съвсем близо един до друг, и едва прокрадващата се слънчева светлина действа респектиращо, а красивата родопска природа допълва картината.
Река Триградска изчезва под земята във входа на пещерата Дяволското гърло, за да се появи 530 м по-надолу от друга пещера. Дяволското гърло е достъпна за туристи и е една от най-впечатляващите благоустроени пещери заради огромния водопад, който образуват водите на реката – 42 м висок. В района има още много пещери, повечето от които са много малки (само 12 са с дължина над 100 м). Много интересна и също достъпна за туристи е Харамийската пещера, която се намира в скален венец срещу Дяволското гърло. В нея са открити останки от жилища от неолита, а днес са изработени макети на хората, живели там. Достъпът до нея обаче е възможен само със специална екипировка и водач. Недалеч се намира и красивата Ягодинска пещера.
Пътят през ждрелото води до живописното родопско село Триград. То е изключително гостоприемно за туристи и предлага много възможности за настаняване и практикуване на допълнителни туристически дейности. Около селото има няколко туристически маршрута, които позволяват да се разгледа красивата природа на района.

ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ
Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо. Мостовете са обявени за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.
Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо.
В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.
Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.
Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявили Чудните мостове.
Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.
Възможност за нощувка предлагат хижите, намиращи се в непосредствена близост до обектите.

АГУШЕВИ КОНАЦИ С. МОГИЛИЦА
В родопското село Могилица се намира най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров – Агушевите конаци.
Комплексът от сгради е построен от трима майстори в продължение на 20 години – от 1820 до 1840 г., за богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина. Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения.
Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение с РМС № 388 от 30.12.1964 г.
Комплексът от сгради днес е частна собственост.