КК Пампорово е най-слънчевият и един от най-големите български планински курорти. Мекият климат, прекрасната природа, повишената отрицателна йонизация във въздуха, голямото количество слънчеви дни и висока степен на безопасност го правят перфектно място за почивка на планина през всеки сезон. КК Пампорово е и утвърден ски курорти. Сред най – големите му предимства в това отношение е липсата на опасност от лавини и ураганен вятър. Той предлага около 60 км писти за ски, сноуборд, места за спускане с шейни и фрирайд, в т.ч. писти за алпийски дисциплини и писти за ски бягане, седем ски-лифта и влекове. Нещо повече - през 2016-та година ски зона -Пампорово се обединява със ски зона Мечи чал. Tpaceтo “Meчи чaл – 1” e нaй-дългaтa пиcтa зa cĸи aлпийcĸи диcциплини в Бългapия и e cepтифициpaнa oт ФИC c възмoжнocт дa пpиeмa cъcтeзaния oт cвeтoвeн paнг.
Планинският курорт Пампорово е разположен в подножието на връх Снежанка, във вътрешността на Родопите. Връх Снежанка е висок 1926м. и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На него е направена телевизонна кула, в която има кафе-панорама, намираща се на 2019м надморска височина.
Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо. Мостовете са обявени за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.
Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо.
Село Широка Лъка се намира ма 24 км. от гр.Смолян, на 22 км. от гр.Девин и на 11 км. от КК Пампорово. Разположено е на двата бряга на река Широколъшка в подножието на североизточните склонове на Западните Родопи и югозападните склонове на Чернатица на 1060 м надморска височина.
Село Широка лъка се намира в Родопите, на 23 км северозападно от Смолян и на 16 км от Пампорово. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка” – извивка, кривина, лъкатушене. Широка лъка е основано като селище през XVII в., а днес е една от най-посещаваните туристически дестинации. Селото е запазило своята възрожденска архитектура, музикална култура, красива природа и богата история. Широка лъка е известна със своите красиви, автентични родопски къщи, разположени амфитеатрално от двете страни на реката.
Асеновата крепост е най-атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. Намира се на три километра южно от града, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян.
Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление.
Бачковският манастир „Успение Богородично” се намира на южния край на родопското село Бачково, на 10 км южно от Асеновград. Манастирът е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който направил дарение за изграждането му. Дълго време манастирът е бил грузински. От създаването му е запазена двуетажната костница, която се намира на около 400 м от него.
Буйновското ждрело е най-дългото ждрело в България. Намира се между селата Ягодина и Тешел. То е образувано от рушащото действие на Буйновската река, която с течение на времето е издълбала мраморните пластове и е създала един внушителен по размери природен феномен. Скалите, обграждащи Буйновската река, са на места високи няколкостотин метра, а в най-тясната си част са наречени „Вълчи скок” – местните хора разказват, че зимно време оттам прескачат вълците, за да нападат кошарите. Това е само легенда, но отлично се вижда, че на места ждрелото е толкова тясно, че отвесните брегове почти се допират.
Златоград е малък град в Родопите, разположен само на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян.
В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения.
Кръстова гора е едно от най-големите християнски средища в България, което привлича голям брой поклонници. Мястото е разположено в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Комплексът е разположен на поляна сред красива гора.
Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с Христовия кръст и чудото на изцелението.
Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Това, което привлича и омагьосва хората, е възможността да се докоснат до истинска стихия, до частица от тайнствения и страшен подземен свят. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди.
Пещерата Ухловица е една от най-красивите пещери в България. Тя се намира на 3 км североизточно от село Могилица, на около 30 км югозападно от Смолян и на 37 км от курорта Пампорово. Пещерата е разположена в местността Сините вирове в Родопите, недалеч от границата с Гърция.
Ухловица се намира на 1040 м надморска височина, а температурата в нея през цялата година е 10° – 11° С. Дължината й е 460 метра, като само 330 метра от тях са пригодени за посещения.
Най-големият Планетариум с астрономическа обсерватория в България се намира в планинския град Смолян. Той започва своята дейност през 1975 г. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. Планетариумът осъществява изследователска, образователна и популяризаторска дейност.
Изследователската дейност се изразява в ежедневни наблюдения на слънчевата активност и слънчевите петна, фотографиране и документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления.
Образователната дейност е свързана с работата с ученици и деца в предучилищна възраст. Организиран е Младежки астрономически клуб. Всяко лято за членовете му се провеждат наблюдателни лагер-школи.
Регионалният исторически музей – Смолян, е създаден през 1935 г. от общественика Стою Неделчев Шишков (1865 г. – 1937 г.) – известен изследовател на фолклора, етнограф, автор на много статии за бита, традициите и културата на Родопския край. Днес музеят носи името на основателя си и е най-големият музей на територията на Средните Родопи.
Музеят се намира в центъра на града, а в експозициите и фондовете му се съхраняват около 150 000 предмета от историята, бита и културата на родопчани.
Град Смолян е разположен в Средните Родопи, Южна България. Намира се на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали. Градът заема по-голяма част от котловината на река Черна. Като град Смолян е създаден през 1960 г. при сливането на трите големи квартала Смолян, Райково и Устово. Населението на града е около 32 000 души.
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолян датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. Родопите се смятат за свещена тракийска планина, родно място на Орфей. За тази епоха (XI в. пр.н.е.) свидетелстват проучените светилища на вр. Ком (1570 м), могилни некрополи край с. Гела и уникален плосък некропол – с. Стойките.
Триградското ждрело представлява величествен 7-километров пролом, който в течение на милиони години река Триградска е издълбала в мраморните скали северно от родопското село Триград. Ждрелото е обявено за защитена местност със Заповед No.4021 от 06.12.1963.
На места разстоянието между двата склона е 300 м, но в същинската част на ждрелото, която е дълга 2-3 км, те са само на 100 м един от друг. От западната страна височината на отвесните скали е 180 м, а от източната достигат до 300-350 м. Тези огромни размери го поставят на трето място по големина в България.
Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения. Агушевите конаци са обявени за художествен паметник на културата с национално значение с РМС № 388 от 30.12.1964 г. Комплексът от сгради днес е частна собственост.
